МИОМАТА НА МАТКАТА. Какво трябва да знаете.

Миомата на матката е едно от най-често срещаните доброкачествени състояния при жените в репродуктивна възраст. Въпреки тревожната дума „тумор“, в повечето случаи тя е безопасна и дълго време може да протича без никакви симптоми. Въпреки това е важно да се разбере какво може да провокира развитието ѝ, кои симптоми трябва да се наблюдават и как начинът на живот, храненето и редовният медицински контрол могат да помогнат за запазване на здравето.

Какво представлява миомата на матката
Миомата е плътно образувание от мускулни клетки, което се формира в стената на матката, най-често в нейния среден слой – миометриума.

Възлите могат да бъдат различни по размер и разположение:

  • Интрамурални – вътре в стената на матката
  • Субсерозни – от външната страна на матката, към коремната кухина
  • Субмукозни – излизат в кухината на матката

Често миомата се открива случайно при ултразвуково изследване.
Тя зависи от нивата на женските хормони – естроген и прогестерон. След менопаузата, когато техните стойности намаляват, миомите обикновено се свиват или напълно изчезват. Рискът от злокачествено израждане е изключително нисък.

Причини за поява и рискови фактори

  1. Хормонален дисбаланс – какво означава това на практика
    Миомата се счита за хормонозависимо образувание. Това означава, че растежът ѝ се влияе от съотношението между естроген и прогестерон. Но не става дума само за количеството, а и за начина, по който те действат върху тъканите:
  • Естрогенът стимулира клетъчния растеж в матката, увеличава кръвоснабдяването и може да подпомогне задържането на течности.
  • Прогестеронът в нормални условия балансира действието на естрогена, но при неговия излишък или при нарушения в цикъла може също да стимулира деленето на клетките.

Важно е да се знае:
Дори при нормални нива на хормоните, тъканите на матката могат да бъдат свръхчувствителни към тях.
Ако черният дроб или червата не работят добре, организмът по-трудно разгражда и извежда хормоните, особено естрогените. Те циркулират по-дълго и продължават да стимулират растежа на възлите.
Стресът, недоспиването, наднорменото тегло и инсулиновата резистентност също влияят на хормоналния баланс чрез сложни метаболитни механизми.

  1. Нарушения на менструалния цикъл
    При ановулаторни цикли (когато няма овулация) нивото на прогестерон е ниско, а естрогенът действа без „противотежест“. Това води до удебеляване на ендометриума и стимулиране на растежа на миомата. Такова състояние е често при поликистоза, хроничен стрес, резки диети или недохранване.
  2. Генетична предразположеност
    Ако майка, сестра или баба са имали миома, рискът от поява също се увеличава, макар и рядко.
  3. Репродуктивни особености
    Някои житейски обстоятелства също оказват влияние:
  • Ранно начало на менструацията (преди 11 г.) – повече цикли, по-дълго хормонално въздействие
  • Късни раждания или липса на бременност – бременността „изключва“ цикъла за известно време и намалява натоварването на матката
  • Липса на кърмене – свързана е с по-висока активност на яйчниците
  1. Механична намеса в матката
    Операции, аборти и кюртажи могат да нарушат структурата на маточната стена. Това създава „слаби места“, където клетките могат да започнат да се делят неправилно при хормонална стимулация.
  2. Метаболитни и ендокринни нарушения
    Инсулинова резистентност, диабет, хипотиреоидизъм, нарушена функция на надбъбречните жлези – всички те влияят върху хормоналното състояние.
    Мастната тъкан също произвежда естрогени – колкото повече мазнини, толкова по-високи са нивата на хормоните дори без участие на яйчниците.
  3. Недостиг на витамин D
    Витамин D участва в клетъчния растеж и имунната регулация. Ниският му прием е свързан с по-висок риск от миома.
  4. Начин на живот
    Заседналият начин на живот намалява кръвообращението в малкия таз, което може да доведе до застой и растеж на възли.
    Хроничният стрес активира надбъбречните жлези и повишава нивото на кортизол.
    Нарушеният сън и биоритъм понижават мелатонина – той също участва в регулацията на половите хормони.

Колко опасна е миомата
В повечето случаи миомата не представлява опасност и протича безсимптомно. Възможни усложнения:

  • Обилни и болезнени менструации
  • Анемия (умора, бледност, задух)
  • Натиск върху пикочния мехур или червата
  • Болки ниско в корема, тежест
  • Проблеми с фертилитета или бременността

След менопаузата миомата обикновено намалява и престава да създава проблеми.

Как храненето влияе на миомата
Здравословното хранене може значително да намали симптомите и хормоналната стимулация. Основният принцип е да се поддържа хормонален баланс, да се подпомага черният дроб, да се намали възпалението и да се подобри работата на червата.

Какво да включите:

  • Много зеленчуци (особено различни видове зеле), зелени листа, моркови, горски плодове – източници на фибри и антиоксиданти
  • Бобови, пълнозърнести храни, ядки и семена – растителни белтъчини и фитонутриенти
  • Морска риба, чесън, домати, зелен чай – противовъзпалителни компоненти
  • Качествени ферментирали млечни продукти

Какво да ограничите:

  • Червено и преработено месо
  • Захар, сладки изделия, бързи въглехидрати
  • Алкохол
  • Мазни млечни продукти и наситени мазнини
  • Преяждане и недостиг на вода

Защо това е важно:
Черният дроб и червата разграждат и извеждат излишните хормони. При неправилно хранене този процес се забавя и хормоните циркулират по-дълго, стимулирайки растежа на миомата.
Начин на живот: стрес, сън и движение
Стресът повишава кортизола и нарушава хормоналния баланс.
Полезни са:

  • Медитации и дихателни практики
  • Психотерапия и емоционална подкрепа
  • Разходки, йога, пълноценен сън (поне 7 часа)

Физическа активност:
Подходящи са умерени натоварвания: ходене, плуване, йога, пилатес
Избягвайте: тежки силови тренировки, упражнения за корем, дълбоки усуквания, прегряване (гореща вана, сауна)

Добавки и нутриенти:

  • Витамин D – за имунната система, щитовидната жлеза и ендокринната функция
  • Омега-3 – противовъзпалително действие, правилна работа на черния дроб и хормоните
  • Витамини С, Е, А, Витамини от група В – метаболитна и съдова подкрепа, антиоксидантна защита
  • Желязо – при анемия, за енергия
  • Ашваганда – за контрол на стреса, кортизола и хормоналната регулация

Кога да се обърнете към лекар
Профилактични прегледи: ултразвук и гинекологичен преглед на всеки 6–12 месеца
Спешно: при силни болки, обилни кръвоизливи, висока температура, припадък

План за действие

  • Балансирано хранене: зеленчуци, бобови, фибри, риба
  • По-малко захар, алкохол и тежка храна
  • Умерена физическа активност
  • Управление на стреса и добър сън
  • Биодобавки като помощ за детоксикация, възстановяване на чревната функция, черения дроб и запълване на дефицитите

Заключение
Миомата не е присъда. Това е състояние, което изисква внимание, но с правилен подход, редовно наблюдение, промени в начина на живот и хранене може да се запази здравето и качеството на живот.

Нутрициолог Лидия Маринова


Вашият коментар